Без независимост всяко обединение е обречено

Въпросната среща стана факт. От ММС бяха осигурили излъчване „на живо“ в социалната мрежа Facebook. Зачудих се – правилно ли е това? Трябва ли тези разговори да стават достояние на всички? Желанието на ръководещите спорта да изглеждат симпатични пред обществото няма ли да причини повече проблеми, отколкото решения?

Но живото предаване беше полезно, защото разбрах едно – идеята на Крум е добра, но крайно наивна. Или пък добре обмислена, но с малко по-различна цел. Няма да влизам в тази тема, защото не е сега времето.

Важното е другото – всички ли са готови да направят така нужните компромиси?

От позицията на хората, които се бяха събрали около масата в кабинета на министър Илиев и по-точно от тази на Емил Панчев, председател на СБА, стана ясно, че не.

Защо мисля така?

Всички на срещата се обединиха, че трябва да се гледа напред, за да тръгне спорта. Съгласен съм, не трябва да заравяме глава в миналото. Но в миналото има прекалено много неща, които светят като голяма червена лампа пред бъдещето на спорта и които ще направят така, че иначе добрата идея на Крум Дончев да не реши абсолютно нищо кардинално.

Спомняте ли си защо Българска федерация по автомобилен спорт загуби правата си да упражнява спорта в нашата страна? Коя бе истинската причина?

Формалният повод бе решението на Съюза на българските автомобилисти да отнеме делегирания лиценз за спортните права на ФИА, който БФАС ползваше от десетилетия. Това породи куп правни последствия, които законно или не, послужиха на тогавашната държавна администрация да зачеркне БФАС от регистрите и да даде лиценз на Автомобилна федерация на България, която бе определена от СБА за носител на спортните права пред ФИА.

Но какво накара Емил Панчев и УС на СБА да предприемат тези кардинални мерки?

Много просто – Българска федерация по автомобилен спорт декларира ясното си желание да получи директен лиценз от ФИА и СБА да спре да определя съдбата на спорта.

Мисля, че на по-голямата част от хората, които ще прочетат тези редове е ясно защо спортните права към ФИА са в СБА – последствие от отделянето на БФАС от СБА заради промените в законите в зората на демокрацията.

Тогава, Георги Янакиев е председател и на двете организации и е преценено, че не е необходимо да се предприемат действия за отделянето на лиценза за спорт и този за мобилност (пътна помощ, къмпинг туризъм и т-н) и СБА ще делегира спортното представителство във ФИА към БФАС.

През 2017 година, тогавашният председател на БФАС Владимир Илиев и членът на УС на федерацията Александър Ковачев имат амбиция за среща с президента на ФИА Жан Тод, на която да декларират желанието си да получат директен спортен лиценз към международната организация.

Желание, което в последствие ще им „изяде главата“.

Защо за СБА е проблем да се раздели със спортния лиценз към ФИА? Организацията не може да организира спортни състезания в България поради юридическия си статут. Това няма как да се промени и не се отрича от абсолютно никого.

Много просто – двата лиценза, за мобилност и спорт, дават на Съюза на българските автомобилисти доста по-голяма тежест при гласуванията в ФИА. Факт, който прави председателя на СБА желан и ухажван събеседник за всеки, който иска да застане начело на международната федерация или за всеки, който иска да запази този пост.

За оглавяващия СБА това е повече от добра възможност да „капитализира“ своята позиция.

Възможността да влияе пряко върху различни процеси в автомобилния спорт у нас също не е за пренебрегване – усвояване на грантове от ФИА, програми за безопасно шофиране и много други, които освен обществена полза носят и възможност за доста финансови постъпления.

„Неблагоразумието“ на Илиев и Ковачев отключи поредица от събития, провокирани от Емил Панчев, които определиха съдбата на БФАС.

Да се върнем в настоящето. На днешната среща в Министерството на младежта и спорта Панчев заяви, че ще делегира веднага правата на новото юридическо лице, което трябва да бъде учредено и в което трябва да се влеят автомобилните спортни клубове.

Супер, но какво означава това за спорта?

Означава едно – СБА отново ще делегира лиценза, но няма да направи абсолютно нищо, за да може новата организация да получи независимост. Няма значение кой ще управлява – той отново ще бъде заложник на прищевките на ръководството на организация, която нито може да организира спорт, нито да го управлява.

Забързваме лентата и се озоваваме хипотетично в 2026-та година. Новата автомобилна федерация управлява спорта от вече над две години – правят се състезания, има много състезатели, привличат се спонсори. Всичко е „цветя и рози“.

И в един момент, хипотетичния председател на новата федерация казва нещо, което не се харесва на Емил Панчев и СБА. Делегираното спортно представителство във ФИА е отнето и новата федерация е зачеркната в регистрите на ММС, защото не изпълнява условието да има лиценз или делегиран такъв към международната организация. Елементарно – така повелява законът.

Отново криза, отново заплаха от нулев сезон – търси се нов послушен субект, който да гарантира спокойствието на председателя на СБА.

Съдебните битки – война без край

По време на срещата днес стана ясно, че след решението на Висшия административен съд от края на януари, с което се потвърждава отнемането на лиценза на АФБ от пролетта на 2022 година, има нови две дела, които чакат своето решение.

Първото – срещу получения лиценз от БФАС след преминаването през лицензионна комисия в лятото на 2022-ра година, а второто – срещу решението  на същата АФБ да не получи такъв.

Този факт бе един от основните мотиви, които Крум Дончев и проф. Даниела Дашева, зам. министър на младежта и спорта, използваха за обосноваване на идеята за създаване на ново юридическо лице, което да администрира автомобилния спорт у нас.

Двете нови дела са показателни за друго – няма абсолютно никаква гаранция, че създаването на нова федерация ще сложи край на желанието на различни правни субекти да оспорват получаването на този лиценз.

Единствено общото желание за стопиране на този продължаващ абсурд със завеждане на всякакви дела може да „развърже“ възела и спортът да тръгне. И това не зависи от това дали има нова федерация или не. Зависи от манталитета на хората, които са в спорта и желанието им да се борят с идеи и концепции, а не с юридически похвати.

Какво е решението на проблема?

Учудващо за мен, в днешната среща, имаше много повече смиреност и желание за диалог, отколкото през всички изминали години на противопоставяне между БФАС и АФБ.

Румен Дунев и Николай Златков бяха готови на компромиси, Калоян Станчев бе готов на компромис, министър Илиев бе готов да съдейства с всичко възможно, за да тръгне спорта напред.

Единственият, който не бе готов на компромис бе – Емил Панчев. Лицензът към ФИА не е въпрос на преговори – той си е за СБА.

Как новата федерация ще развива спорта, след като отново ще бъде „на каишка“ към СБА? За какво дългосрочно и устойчиво решение на проблемите на спорта говорим, след като дори тя ще бъде уязвима в абсолютно всеки един момент, когато предприеме нещо, което не се харесва на председателя на СБА и неговите амбиции и разбирания?

Адмирации за Крум Дончев, който направи усилия и събра на една маса БФАС и АФБ. Това трябваше да се случи много отдавна. Но добрите намерения и желание за компромис отново са заложник на интересите на организация, която няма нищо общо със спорта.

По-важният въпрос в момента не е БФАС или АФБ, а кога СБА ще се раздели с лиценза за спорт от ФИА и кога той ще отиде там където е логичното му място - в спортната организация, която има лиценз от ММС да администрира спорта?

От интервюто на проф. Даниела Дашева пред Георги Иванов в Sportal.bg стана ясно едно – ММС не може да контролира СБА и това е нормално с оглед юридическите норми, които действат у нас.

Но също е вярно и следното – ако председателя на СБА не харесва федерацията, която е получила права от ММС да администрира спорта, той може да бламира министерството и да доведе до нова криза. Как се получава така, че една най-обикновена организация в частна полза може да се явява в повече от цяло министерство?

И защо това министерство няма желание да направи нещата така, че да може да осъществява истински контрол на автомобилната спортна власт?

Това са важните въпроси. А не дали ще се направи нова федерация. При всички положения тя отново ще бъде „на прицел“.

По отношение на съдебните битки – дойде време за смирение. Смирение на всички замесени в българския автомобилизъм. Всички ние трябва да разберем, че спорта е над всички и най-важното – над личните амбиции и самооценка за управленски възможности.

Добре е да се напомни – автомобилизмът е спорт на джентълмени. Сегашната ситуация може да се реши точно с едно джентълменско ръкостискане между БФАС и АФБ, с прекратяване на всички дела и обща работа за рестартирането на спорта.

„Обединението“, което предлага Крум Дончев и което, според него, трябва да реши кардинално проблемите на автомобилния спорт у нас, няма да има никакъв ефект без независимост от СБА и промяна в манталитета на участващите в българския автомобилизъм.

По време на срещата в ММС тази важна подробност дори не бе засегната, което ме кара да „зарежа“ своя обичаен оптимизъм, че нещо ще се промени  кардинално. Дори и с така жадуваното „обединение“.